Югоизточна България

Игри

Информация за страница Югоизточна България

      Географското положение на целия регион на Югоизточна България има пряка роля за неговото развитие. На първо място местоположението му е изключително благоприятно, а това обуславя наличието на туризъм. Морският транспорт и земеделието също намират добро приложение в тази част на страната, за която може да се каже, че в по-голямата си част гравитира основно към Черноморското крайбрежие. Това е един от факторите, благодарение на които можем да говорим за компактност на района. Източната граница на региона е с Черно море, а източните разклонения на Стара планина са тези, които определят границата на север. Що се отнася пък до посока юг и югозапад, не бива да забравяме ролята на Странджа планина. За по-лесната, бърза и удобна връзка между отделните селища в региона много допринася липсата на високи планини и бурни реки. Така преминаването от една точка до друга не представлява трудност, иначе налице при заобикаляне на пътища и търсене на маршрути.

      Може да се продължи анализът за компактността на Югоизточна България във връзка с близостта на Черно море. Свободният достъп до този голям воден басейн предразполага развитието най-вече на воден транспорт, като тук се имат предвид най-вече различни по вид малки и големи кораби, а също и лодки. Социалната и техническа инфраструктура съвсем естествено се ориентира към района на морето, а от там следва и естественото развитие на туризма в международен аспект. Териториалното разпределение на населението пък е пряко свързано с връзката на района с Бургас, който е определян като регионален център за областта. За границата в източна посока следва да се изтъкне едно много важно обстоятелство, а именно ролята на изпълнявата от нея свръзка със Средиземно море. Близо след това е и Световния океан, като тези два големи водни басейна изиграват ролята на конектори със стратегическите световни партньори на целия регион. Границата на север преминава през някои от най-големите дялове на Стара планина, сред които са Котленски и Еленски. Те имат историческо и богато минало в годините, когато страната се намира под опеката на османските поробители. Пресичайки долината на известната река Камчия, се установяват връзки със североизточните приморски и придунавски райони.

       Силното влияние на Марица – Изток се усеща на някои места по територията на западната граница на Югоизточна България. Това пък навежда на мисълта, че самата граница има по-скоро условен,а не ясен и категоричен характер. Светилийските и Манастирски възвишения от друга страна ясно очертават територията на границата, като тя продължава чак до пределите на Сакар планина. Именно в тази част на района преминават важни трасета от пътната мрежа на страната, не само шосейни, но и железопътни. Връзките обхващат маршрута най-вече от столицата София до курортите на Южното черноморие.По Странджа и Дервентските възвишения част от южната граница на региона съвпада с някои територии на Турция. В последните години значението на тази граница постоянно се променя, като през 80-те тя разграничава НАТО и Варшавския договор. Това в по-малка или голяма степен спомага за обезлюдяването на районите, но днес участъкът крие потенциал за разширение, стига да се използва ГКПП при Малко Търново.

eXTReMe Tracker